пуритàн м. (лат.) 1. Истор. Привърженик на англиканска протестантска секта през XVI — XVII век, която искала очистването на църковните обреди и организация от остатъците на католицизма и проповядвала строга нравственост. 2. Прен. Привърженик на строга нравственост. От Цариград се провикват пуританите на наивността: „Пердето на театъра крие разврат дори и за най-образованите народи“. П. П. Славейков.
|