пỳрпур м. (гр.). 1. Само ед. Поет. Яркочервен цвят. А грейше във пурпур и злато зората / над синия морски простор. К. Христов. Вечерен пурпур пламна в небеса. П. П. Славейков. Колата наближи малка горичка от чинари, които есента беше обагрила със злато и пурпур. Дим. Димов. 2. Прен. Истор. Скъпа яркочервена тъкан или одежда като признак на разкош и величие. Царските стаи кипяха в пурпури, коприна и кадифе. Вазов. Излегнати на губери коринтски, / лежат хетери в нега упоени, / во накити от Маргарит и пурпур. П. П. Славейков.
|