Речник

пỳскам и пỳщам, -аш, несв.; пỳсна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. пỳснат, св., прех. 1. Преставам да държа, да задържам някого или нещо, давам му възможност да се движи свободно. Еньо свали шапка,... пи вода от белия медник и погледна Цвета. Тя потръгна да си върви, но Еньо не пусна кобилицата. Елин Пелин. Изведнъж тя изохка и го пусна. Гърбавото беше я ухапало. Йовков. На прага той се спря и, без да я пуска от прегръдките си,... посочи залязващото светило. Ст. Загорчинов. || Оставям на свобода някого, който е бил задържан или затворен; освобождавам. Хаджият от два дена беше арестуван... — Как, пуснаха ли го вече? Вазов. Дойдоха от страна на шурея му да го помолят да му стане гарант, за да го пуснат поне временно от затвора. Влайков. Пред чорбаджийската къща имаше вързани две-три зли кучета, които нощно време пущаха. Йовков. Комунистите разбиха / сутринта затвора, / пуснаха, освободиха / всички свои хора. Т. Харманджиев. 2. Оставям да падне нещо, което държа в ръцете си; изпускам, спускам. Жените... извадиха, каквото имаха ценно: пари, нанизи, пръстени, обеци, — и го пуснаха на земята. Вазов. Навеждаше се, взимаше пръст,... миришеше я и я пускаше с благоговение. Елин Пелин. Давидко пусна кривака, посниши се и хвана с две ръце вълчицата. Йовков. Той извади една жълтица и я пусна в коритото: тя тъпо плесна в сапунената вода. М. Кремен. || Правя нещо да слезе надолу; свалям, спускам. Широка добруджанска равнина, / ... / мъже, жени с обветрени лица / ще пуснат сонди в дън земята. Мл. Исаев. Като се мръкна добре, той пусна замърсената басмена завеса на прозореца. Г. Караславов. Вържи си една кошница на опашката, пробий една дупка на леда и пусни кошницата във водата, па думай: влезни, рибо, в кошницата! Нар. прик. 3. Разрешавам, давам възможност на някого да отиде или да влезе някъде, да прави нещо. Никого няма да пуснете ни да влезе, ни да излезе! — заповяда той. Вазов. Това лято ми се замоли да съм я пуснел да иде да жъне. Йовков. Родителите им не ги пускаха да ходят у съседите, защото бяха скарани. Ст. Ц. Даскалов. И вие сте виновни, — сопна се докторът. — Пуснали сте го да ви лъже със светени водици и с не знам какви други боклуци. Г. Караславов. Къде да почукам тъй късно? Кой морния друмник ще пусне? Aс. Разцветников. Пускам в отпуск. 4. Изпращам, отправям. Подир мене Драгота е пуснал шпиони. Вазов. От ранни зори още ловците пуснаха кучетата в рядката ниска кория... и гърмяха цял ден. Елин Пелин. Осем плуга пуснаха, броих ги, един по един. Йовков. Господин председателят на индустриалците обеща да пусне окръжно до членовете на съюза да не приемат на работа стачкуващи тютюноработници. Дим. Димов. Пускам добитъка на паша. 5. Само 3 л. Прех. Прен. Диал. За черква, училище или за друго нещо, където са събрани много хора — идва определеното време за излизане и събраните се разотиват; свършва. Ей пусна черква, тръгна си народът. К. Христов. В това време пусна черква и из улиците почнаха да минават на купчинки мъже и жени. Елин Пелин. Киното пусна. 6. Привеждам в действие, в движение. Елате да се поразходим... Ще бъдем сами, ще пуснем автомобила с най-голяма бързина. Йовков. Механикът пусна мотора, за да даде скорост на машината. Л. Стоянов. Хайде отивам да пусна вършачката / — заклати се машинистът Нейко. К. Петканов. Площадът и главната улица на града екнаха от мощен метален глас. Някой беше пуснал радиото си с всичка сила. Ем. Коралов. Пускам нов завод. Пускам в действие. Пускам грамофон. Пускам в пълен ход. || Правя нещо да действа, да тече, да се разпространява. За една година той сам направи езерото, загради го, пусна водата в него и рибите заплуваха за радост на всички. М. Марчевски. Пускам чешмата. 7. Давам възможност на някого или на нещо да се движи по един или друг начин или някъде. До двеста отборни кърджалии пуснаха конете си към Преслав. В. Друмев. Тъй като беше сам из пътя, пусна конете полека и задряма. Йовков. Щом излязохме извън селото, пуснах ги на воля и с викове и лудуване изтичахме пътя до горе. Г. Райчев. Пускам коня в галоп. Пускам колата по стръмното. 8. Книж. В съчет. с някои отвл. съществителни означава подлагам на действието или състоянието, означено със съществителното. Пускам в продажба. Пускам в обръщение. Пускам в експлоатация. 9. Разг. Оставам да ми порасте. Появи се Ганчо..., бледен, пуснал дълга коса. Вазов. Турил си очила, пуснал брада. Йовков. Три аршина мустаци си пуснал и пак не ти иде на ума, че тая пуста служба не е за теб. Елин Пелин. Райко още повече бе надебелял, пуснал бе корем. Ст. Загорчинов. Пуснал гуша. || За растение — давам израстък, покарвам. Кога тиква стана, кога опашка пусна. Вазов. Че знаеш ли, Радке либе, / снощи вечер на чешмата / малко нещо постояхме, — / ... / кобилица лист пуснала, / дрянов кривак дренки даде. Ц. Церковски. До дънера му израсла една тиква. Още не забила семка в земята, тя пуснала ластар. Ст. Чилингиров. Какво нещо е любеницата? Поникне, пусне лозини, завърже няколко кратунки и в два месеца всичко се свършва. К. Петканов. Сухо дърво лист пуснало. Погов. Лозата е пуснала млади филизи. 10. Диал. Отделям нещо от себе си; изпускам. Той надуто пушеше и пускаше кълба, кълба дим. Блъсков. Моторът изсъска, пусна пара, колелото се завъртя. Йовков. Да живее комуната! изрева Македонски, комуто очите светеха и пущаха искри. Вазов. Тая перодръжка здрава ли е?... Само перото ѝ драще малко хартията и пуска повечко мастило, но това няма значение. Св. Минков. Билката беше възвряла и пуснала своите церовити сокове. Д. Немиров. || Давам. Грозде ли се набере,... отелена крава ли пусне първо мляко... — най-напред се раздава на махалата и чак тогава вкусва къщата. Ив. Хаджийски. Едно прасенце си беше, пусна две-три кила масчица. Кр. Григоров. Всичките овци не пущат еднакво мляко. Погов. 11. Прен. Издавам печатан труд. Днес печатарят ще ни даде условията си и утре окончателно ще разрешим въпроса за органа. Ще трябва да побързаме да пуснем първия брой. Ст. Костов. Нека поработи на пълно спокойствие. / Време е да пусне нова книга. Орлин Василев. Пускам от печат. 12. Хвърлям, мятам. Цолов стоеше прав в същата поза, както беше пуснал ракетата. Йовков. Агарянецът се приближи малко до целта, дълго се мери, па изведнъж пусна стрелата. Ст. Загорчинов. Бомби върху черкви и болници пускат, кораби с деца потопяват. И. Волен. 13. Правя нещо стегнато, изопнато, да стане по-свободно, по-разхлабено; отпускам, разхлабвам. Коларят пусна поводите и конете се втурнаха напред. А. Каралийчев. Роклята ми е станала вече тясна, трябва да я пусна отстрани. Пусни въжето от другия край, че е много опънато. 14. Прен. Разг. Казвам, разправям, разпространявам. Един мой приятел, който има привичка да пуска остроти,... каза ми при един разговор. Вазов. В село пуснаха, че си бил и в затвора. Елин Пелин. Ще те дам под съд, задето пускаш тревожни слухове. К. Петканов. Войниците пущат вече помежду си шеги и се смеят. Йовков. пускам се, пусна се страд. □ Камък да стисна, вода ще пусне (диал.) — здрав съм, силен съм. Силно момче е Спас... Камък да хване, вода ще пусне. Д. Немиров. Пускам бюлетина (разг.) — гласувам. Пускам в обращение — правя нещо да се използва, да се употребява. Пускам в ход (книж.) — а) Привеждам в действие. Войниците наскачаха от вагона, пръснаха се във верига и пуснаха в ход карабини и ръчни картечници. Ив. Хаджимарчев. Пускам в ход механизма на апарат. б) Прен. Употребявам, използвам, служа си с нещо. Пускам в ход всички средства, за да смажа противника си. Пускам глас (диал.) — а) Викам високо, с цяло гърло. Тя плачеше със своя детински плач: разтворила уста, пуснала глас и с лице, обляно от потоци сълзи. Г. Райчев. б) Гласувам. Пускам (дълбоки) корени (разг.) — а) Оставам, задържам се дълго време на едно място. А дядо Моско пусна корени тук и не мърда. Йовков. б) Прониквам дълбоко в нещо, загнездвам се. Не оставяй отчаянието да пусне корен в душата ти. А. Гуляшки. Пускам кепенците (разг.) — затварям дюкян, прекратявам продажба, работа. Пускам (хвърлям) котва — спирам някъде за по-дълго. Имаше само два шлепа, пуснали котва до брега, но и те бяха празни. П. Спасов. Пускам муха (фитили) на някого (разг.) — внушавам някому нещо, което го заинтригува; подстрекавам. Седне ли да яде трети, аз му пусна муха, че делото му е върнато за повторно разглеждане и сигурно ще увеличат наказанието. Чудомир. Даскалът ще не ще трябва да напише устава, защото, ако питате, той пръв пусна фитила за това дружество. Ал. Константинов. Пускам (на екраните) филм (книж.) — предавам за прожектиране, почвам да прожектирам филм. Пускам на свобода — освобождавам някого от затвор. Съжалил се над девойката и я пуснал на свобода без откуп. Ст. Загорчинов. Пускам някому кръв (диал.) — поставям на болен пиявици или го порязвам, бодвам да му изтече кръв, за да му олекне. Склонихме я най-сетне / да ѝ се пусне кръв, / та малко да ѝ светне. Ас. Разцветчиков (превод). Пускам (отпускам му) края (разг.) — а) Преставам да върша добре работата си, да изпълнявам задълженията си или прекалено много да се грижа за нещо. За пиене — ще пия. — Така де, не ставай жена! — викна кметът. — Пусни му края, бе дядка! Елин Пелин. б) Тръгвам по лош път; провалям се. Пускам писмо (разг.) — поставям писмо в пощенска кутия, за да бъде препратено до местоназначението му. Излизам и отивам към близката гара да пусна писма. Вазов. Някои... се мъчат да пишат писма, които ще пуснат в Дакар. Св. Минков.