|
пустèя, -èеш, мин. св. пустя̀х, прич. мин. св. деят. пустя̀л, -а, -о, мн. пустèли, несв., непрех. Само 3 л. 1. Ставам пуст, опустявам. Неговата механа взе да пустее и хората около него съвсем оредяха. Влайков. Всичко около тях пустееше — ни човек, ни животно се мяркаше по пустия кър. Ц. Церковски. С настъпването на лятото читалището в Преспа започна да пустее. Дим. Талев. 2. За земя — стоя необработен, неизползван; запустявам. Тревите, бурените прегоряха, / пустеят есенните равнини. / Разгром, и кръв, и ужас, и уплаха / на живите сърцата вледени. Т. Харманджиев. Тогава земята беше евтина: беят ни я просто натика в ръцете. „Вземете, казва, и без това пустее. От такава земя нямам полза никаква!“ А. Гуляшки.
|