Библиография

- а б в г д е ж з и й к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ъ ь ю я
п па пе пи пл пн по пр пс пт пу пф пх пч пш пъ пю пя	пубертет пубертетен публика публикация публикувам публикуване публицист публицистика публицистичен публицистически публицистично публицистка публичен публично публичност пудел пудинг пудра пудрене пудриера пудриерка пудря пудря се пуздра пуйка пуйчи пук пукал пукам пукам се пукане пуканки пуквам пуквам се пукване пукна пукна се пукнат пукнатина пукница пукот пукотевица пул пулверизатор пуле пулене пуловер пулп пулпирам пулпиране пулпов пулс пулсирам пулсиране пулт пуля пуля се пумпал пунгия пунически пункт пунктир пунктирам пунктиране пунктов пунктуация пункция пунш пура пургатив пургативен пуризъм пурист пуристка пуритан пуританка пуритански пуританство пурпур пурпурен пусия пускам пускам се пускане пусна пусна се пуст пуста пустея пустинен пустинник пустиннически пустинничество пустинно пустиня пусто пустосам пустосвам пустосване пустославие пустословие пустота пустош пусула пуф пуфкам пуфкане пуфтене пуфтя пух пухам пухане пухвам пухен пухест пухкав пухкавина пухкавост пухкам пухна пухов пухтене пухтя пухче пуша пушалня пушач пушачка пушек пушен пушене пушечен пушилка пушка пушкам пушкане пушлив пушливост пущам пущам се пущане пущина пущинак пуяк	пустѝнник, мн. -ци, м. Остар. Лице, което по религиозни подбуди се е уединило в пусто, ненаселено място; отшелник, аскет. А в мойте хралупи и пещерни скали / взгъмжаха тъмен рой пустинници аскети, / презиращи света, от някакви завети / подсторени — за друг живот отвъд света, / живот неподсладен от земна суета, — / духовни постници, от всичко отчуждени. П. П. Славейков. В тая дива и пустинна покрайнина от памтивек живееха пустинници. Ст. Загорчинов. Тъй изсъхнал, жълт... и мъничък, той приличаше на умиращ пустинник, изплатил и последния си грях. Д. Немиров.

Речник