Речник

пустѝня ж. 1. Обширно необитаемо безводно пространство с неплодородна почва и оскъдна растителност или съвсем голо. Пустиня сива, тъжна и безплодна, / без жилище, река, дърво, човек, / и само вятър гони сухи тръни. Багряна. Бе пустиня / безлюдна и гола, / а с памук нацъфтя Казахстан. Хр. Радевски. В пустиня ние се найдохме дива, / де нивга стрък зелен не е побил. Величков (превод). Пясъчна пустиня. 2. Обширно ненаселено, безлюдно пространство. Привет вам, български долини, / поля, скали, гори, вълни, / самотни дебри и пустини. Вазов. В дъбравите ви глухи,... / де дивите глигани куршумите нехаят, / ... / свободата царува в съгласие със екът, / и рядко в тез пустини се мярка человекът. Вазов. Напразно взират се те в кръгозора: / пустиня снежна, никъде човек. К. Христов. Татарските нашествия превръщаха страната в пустиня. Вазов. Горска пустиня. Планинска пустиня. Ледени пустини. || Обширно празно пространство. Скалистото чело на Витоша се откроява сурово, горделиво, мълчаливо в пустините небесни. Вазов. Самотно ми е: чувствам пустинята въздушна / и слънчевия жар! Яворов. || Обр. Еньо стоеше изправен пред едно престъпление,... и пред неговата мисъл като че нямаше вече нищо. Нищо — само една пустиня. Като че ли се свърши целият му живот. Елин Пелин. Лежа в безлюдните пустини / на свойта мразна самота. Лилиев. И мен ми е тъмно и страшно. И в мойта душа е пустиня. Ас. Разцветников. □ Великата рилска пустиня (книж., търж.) — планината Рила. Водна пустиня (поет.) — морска шир, море. Витае трета нощ над водната пустиня / и мрачните скали отекват странен тътен. Дебелянов. Шири се сребриста, кротка / водната пустиня там. Н. Ракитин. Глас в пустиня (книж.) — зов без отзвук.