пустòсвaм, -аш, несв.; пустòсам, -аш, св., прех. Диал. Изричам клетва: „Да опустее!“, „Пусто да остане!“; кълна, проклинам. Мама пустосваше небето, че излива като из ведро дъжда. Кр. Григоров. пустосвам се, пустосам се страд.