пустослàвие, мн. няма, ср. Книж. Празна, незаслужена слава; тщеславие. Да се не гордейме в пустославие шумно. / ... / В тоз час на страдания, на сълзи и кърви! Вазов. От гордост и пустославие бе обладана душата ми. Ст. Загорчинов.