пỳсула1 ж. (итал.). Диал. Остар. Далекоглед, телескоп. Той грабна телескопа и погледна. — Тая пусула нищо не види... А аз с очите си ги видях. Вазов. □ Забърквам (изгубвам, изпускам) пусулата (диал.) — забърквам се, слисвам се и не зная какво да правя. Наивникът би се смаял, би изгубил пусулата при един такъв конфликт. П. П. Славейков. На такова нещо е способно само правителство, което вече е изпуснало пусулата. Дим. Ангелов.
пỳсула2 ж. (итал.). Диал. Остар. 1. Кратка записка за нещо; бележка. Гостите... му казали да подпише една пусула. Д. Немиров. 2. Списък.
|