пуфтя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. пуфтя̀л, -а, -о, мн. пуфтèли, несв., непрех. Пухтя. Той отвори тефтера, дълго рови из него, чете, пак рови, пуфтя, сумтя. Д. Немиров. Защо пуфтиш, защо пъшкаш, / защо си усърнал? Ц. Церковски. Камионът пуфти и се клати по неравния път. Л. Стоянов. Пуфтеше си влака / сред бялата пара. Ас. Босев.
|