|
пух, пỳхът, пỳха, мн. (рядко) пỳхове, м. 1. Ситни и меки власинки по кожата или по перата на птици. Овцата сменил с гъска. — Много добре направил! Ще имаме и пух, и пера, и яйца. Ран Босилек. Мустаците му едвам поникнали, колкото на едно патенце пухът, кога се излупи из яйцето. Мих. Георгиев. Германецът... е свикнал да спи на пух, на топло. М. Марчевски. Бял пух. Пух от гъски. Възглавница от пух. || Обр. Снежинките падат от небето и трупат пух по клоните на младата вишна. А. Каралийчев. 2. Прен. Рядко. Тънки, нежни косми по лицето на младеж; мъх. Той беше само на осемнайсет години, тъмен пух бе покарал под носа му и по краищата на брадата му. Дим. Талев. □ Направям (разбивам) на пух и прах (разг.) — напълно унищожавам, смазвам, разбивам. Но сега да ми се яви някой съперник, ще го разбия на пух и прах. О, няма да оставя да ми грабнат министерството! Ст. Костов.
пух междум. 1. За означаване на шум, произведен при падане или удар; бух. Покатери се (Мечо) върху сандъка с брашното. Наведе се и пух! — тупна вътре. Ем. Станев. 2. Удвоено пух-пух — за означаване на шум от силно изкарана въздушна струя или газове. Пух! Пух! — дъхна с ноздрите си Комура. Йовков.
|