пỳхкам, -аш, несв., непрех. Пухам от време на време. Както си пухкаше с лулата, добродушно усмихнат, рече. Йовков. Сега Бальо, несмущаван от никого, пухкаше тежко с черните си стъпала по праха. Ст. Чилингиров.