пушàч м. Лице, което има навик да пуши тютюн. Борис беше упорит и страстен пушач, но след присъдата размисли и реши, че трябва да остави тютюна. Г. Караславов. Не беше пушач, пушеше много рядко. Ем. Станев. Купе за пушачи.