|
пỳшек, мн. -ци, м. 1. Летливи вещества с газове и водни пари и частици въглен, които се отделят при горене; дим. Спокойно запушили комините, вдигат се на високо бели тънки пушеци. Елин Пелин. От влажните дърва през комина се виеше гъст синкав пушек. М. Марчевски. Издигаха се кълба гъст черен пушек. Г. Райчев. 2. Прен. Разг. Облаци прах; пушилка. Стига си мела, без да поръсиш вода. Виж, какъв пушек вдигна. □ Вдигам пушек (диал.) — стремглаво бягам, тичам из улица, път. Накрай селото, подир колоната дигна пушек момченцето със съдраните колена. То бягаше запъхтяно. А. Каралийчев. Пушек се вдига (разг.) — за нещо, което се извършва или работи с най-голям размах и пълнота. А как работят вършачките? — Добре сме с тях, работят та пушек се вдига.
|