Речник

пỳшка ж. Ръчно огнестрелно оръжие с дълга цев. Аз вече пушка нарамих / и на глас тичам народен / срещу врага си безверни. Ботев. Из храстите изскочи горски стражар с пушка на рамо. Елин Пелин. В полето се движеха наши патрули... с преметнати на рамо пушки. Йовков. Жена, кон, пушка и часовник можеш да ги покажеш, а в ръце ги не давай. Послов. Ловна пушка. Бойна пушка. Спортна пушка. Заредена пушка. □ Автоматична пушка — вид пушка, която автоматично се зарежда, обаче за всеки нов пореден изстрел трябва да се дръпне спусъкът ѝ. Срещу него запука автоматична пушка и той падна ударен в сърцето. К. Петканов. Гол като пушка (разг.) — съвсем беден, нищо няма. Нищо, че си няма имот. Янко Гъбишев дойде гол като пушка, я го, стана първият търговец в околията. Г. Караславов. Иглянка пушка (остар.) — вид пушка с тънка дълга цев, която се възпламенява чрез удар върху капсула на патрона. Заптиетата държаха в ръцете си тънки пушки иглянки. А. Гуляшки. Изпразвам пушка (револвер) — а) Стрелям, давам изстрел. б) Изкарвам обратно патрона от цевта. Кремъклия пушка (диал.) — вид стара пушка, в която барутът се възпламенява с искра от кремък. Бяха изровили от земята всичките заровени от незапомнени години ножове, снеха от таваните старите забравени кремъклийки пушки. А. Каралийчев. Пушка бойлия (диал.) — вид стара пушка с дълга цев. Облече мъжка премяна, / препаса сабя френгия, / забучи чифте пищови / и взема пушка бойлия. Нар. пес. Пушка пукна (диал.) — гръмна пушка. Изведнъж пукна пушка, след нея друга. Йовков. Пушка пукна във гора зелена / та удари Делчина войвода. Нар. пес.