пỳщина ж. Разг. 1. Укорно название на нещо досадно, противно, омразно. Пък овцете — да става с тях каквото ще. Нека вълци да ги ядат, тия пущини! Влайков. Една голяма черна муха се бие с бръмчене в стъклата на прозореца... — Приятелю, я изпъди тая пущина, стига е бръмчала! Елин Пелин. Той заобиколи отвред лозето и рече: — Пущината, много е обрасло с бурени. П. Димитров. 2. Гальовно название на нещо приятно. Дай по една ракия!... Уф, добре ми идва пущината! П. Спасов. Остави тая отрова, Кръстьо!... Той я поглеждаше мило... и, като пущаше облаци дим, казваше: — Не мога. Много ми е сладък, пущината. Г. Караславов.
|