избъ̀рзвам, -аш, несв.; избъ̀рзам, -аш, св., непрех. 1. Вървя по-бързо, ускорявам хода си. Иззад къщата се появява Вида и след нея — Рали. Вида избързва, дохожда до оградата и поглежда в градината. Йовков. 2. Разш. Ускорявам свършването на нещо. Рано-рано в неделя Петко Петъкът, клисарят — станал и избързал да чукне клепалото. Чудомир.
|