изличàвам, -аш, несв.; изличà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Изтривам, премахвам нещо написано; заличавам. Той иска да прочете така надписите на камъка — тия надписи, които новите пришелци не знаят, и затова още не са ги изличили. Йовков. 2. Прен. Унищожавам следата на нещо; премахвам. Годините са изличили из ума ми останалите куплети, без да изличат впечатлението от мощния устрем и фантазия, що одухотворяват песента. Вазов. изличавам се, излича се страд.
|