измàмвам, -аш, несв.; измàмя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Послужвам си с измама; излъгвам, изигравам. Бреей! Хитро момче излезе, да е живо на баща си, всинца ни измами! Ал. Константинов. || Заблуждавам. Обикновено на другата им страна написваха разни невинни и незначещи фрази, каквото да измамят властта в случай че ѝ падне писмото в ръце. Вазов. измамвам се, измамя се страд.
|