изтръ̀шквам, -аш, несв.; изтръ̀шкам, -аш, св., прех. Тръшкам, повалям всички. Стоката му, стадата му / болест ги изтръшка. Вазов. Дано черна чума ви изтръшка, гърлица да ви загърли и дано място да няма за вас. Чудомир. изтръшквам се, изтръшкам се страд.
|