изненàдвам, -аш, несв.; изненàдам, -аш, св. прех. Извършвам нещо неочаквано за някого; предизвиквам изненада. Благодаря, не трябва! — измънка писателят, когото изненада такова великодушие. Вазов. От главата ми не излизаше мисълта за онова, що чух от бае Цено и което тъй ме изненада. Влайков. || Извардвам, издебвам. Изненадаха ги на местопрестъплението.
|