ѝзход м. 1. Място, откъдето се излиза. Противоп. вход. Мотоциклетистът зави по напречната улица очевидно с намерение да заеме място при задния изход на фабриката. Дим. Димов. 2. Прен. Начин да се излезе от някакво затруднение. Би ли могъл след такава операция да върне поне един взвод обратно на изходните позиции? Съмнително! Все пак друг изход не му оставаше. Вежинов. Търся изход. 3. Прен. Краен завършек, резултат. Убеден съм в успешния изход на моя план. Величков. Започна да се страхува за добрия изход на борбата. Влайков.
|