изскàчам, -аш, несв.; изскòча, -иш, мин. св. -их, св., непрех. 1. Със скок или бързо движение излизам навън. На пътя изскочи заек и страхливо застана на няколко крачки пред тях. Елин Пелин. Йона и Санка изскочиха да посрещнат Тошо. Йовков. 2. Внезапно се появявам, излизам навън. Вирът беше околчест, дълбок и бистър. Рибата пъкаше — ту тук, ту там някоя остра главица изскачаше над повърхността на водата. Ст. Загорчинов. Той погледна: далеко в нивята жълти пламъци изскачаха из кръстците. Вазов. Слънцето бе изскочило над баирите светло, хубаво, празнично. Елин Пелин. От нейде изскочиха немирни дечурлига. Елин Пелин. || Излизам навън, измъквам се, подавам се. Ризата му беше изскочила на кръста. Йовков. 3. Издавам се навън, изпъквам. Очите ми изскачат из орбитите си. □ Изскочи ми от ума (разг.) — забравих.
|