изпроводя̀к, мн. няма, м. Диал. Пари или друг подарък, които се дават на изпращачите от лице, кое го заминава. С какво завърши таз прощална среща? — Аз нямам думи да изкажа как: / не само със целувката гореща, но и с подарък за изпроводяк! Н. Марангозов. □ На (за) изпроводяк — на прощаване, на сбогуване. Той ме целуна по челото и ми каза на изпроводяк. Ст. Загорчинов.
|