изгòра ж. Диал. 1. Любима, обична жена. И той се унесе в сладки мисли за нея, свидната изгора. Влайков. || Любим човек; либе. Богдане, първа изгоро, / Богдане, севда голяма. Нар. пес. 2. Хубава мома; красавица. Изгора е тая дядо Тенкова Лилка — жива изгора. Неспретна е наглед, но лице — слънце, очи — две звезди, горят, палят. Ц. Церковски.
|