изпитàние, мн. -я, ср. 1. Трудност, която трябва да се превъзмогне; затруднение. В горестен живеем час, / час на тежки изпитания. Вазов. || Проверка на възможности, на постижения. Тоя поход беше изпиташе за младите ни сили. 2. Тягостно преживяване, нещастие. Животът и многото изпитания го бяха направили опитен и разсъдлив. Вазов. □ Издържам изпитания (книж.). — превъзмогвам, устоявам на трудности и пречки. Подлагам на изпитания (книж.). — проверявам възможностите, силите, издръжливостта на някого.
|