изтървàвам, -аш, несв.; изтървà, -èш, мин. св. -àх, св., прех. 1. Оставям да падне нещо без да забележа или защото не мога да го задържа в ръцете си; изпускам. Той (бай Ганьо) изтърва бутилката с коняк и за да заглади произведения шум, почна силно да кашля. Ал. Константинов. Гърнето, да кажем, ще го понося, ще го понося, ще го тупна в земята и ще кажа, че съм го изтървал. Чудомир. 2. Прен. Оставям някого, нещо да отмине, да си отиде, да избяга; пропускам, изпускам. Изтървем ли неделята, може да закъснеем. Караславов. Внимавай да не изтървем човека и да го изгубим в тълпата. Изтървавам влака. || Не успявам да запазя някого, нещо; изгубвам. За тая плячка плячка вий станахте, / край чуждото и свойто изтървахте. Вазов. || Не използвам нещо благоприятно. Изтървах удобния момент. 3. Прен. Казвам, изговарям нещо, обикн. без да помисля. Моля ти се като на брат да не би да изтървеш някоя приказка. З. Стоянов. изтървавам се, изтърва се страд.
|