извѝрам1, -аш, несв.; извря̀, -ѝш, мин. св. извря̀х, прич. мин. св. деят. извря̀л, -а, -о, мн. изврèли, св., непрех. За вода и др. — бликвам, изтичам от земята. От една канара извираше чиста, хубава вода. Елин Пелин. Река Искър извира от Рила. || Прен. Изтичам в голямо количество. Из нажалените му очи, като из два кладенци, извираха сълзи. Елин Пелин.
извѝрам2, -аш, несв; извря̀, -ѝш, мин. св. извря̀х, прич. мин. св. деят. извря̀л, -а, -о, мн. изврèли, св., непрех. Изпарявам се чрез врене. Всичката вода в котела извряла.
|