изклю̀чен, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от изключа. Беше изключен от училище. 2. Като прил. — когото са отстранили, изключили от някъде. Всеки изключен има право да подаде възражение срещу решението за неговото изключване. Изключен ученик.