изостàвам, -аш, несв.; изостàна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. При вървеж — оставам назад. Поради пороите и развалените пътища обозите изостанаха назад. Йовков. 2. Прен. Оставам по-назад в развитието си от другите. Теорията не трябва да изостава от практиката. || Закъснявам в извършването на нещо. Изоставам в работата си.
|