изложèние1, мн. -я, ср. 1. Само ед. Ред, начин за писмено или устно изразяване на мисли. Той има живо и ясно изложение. 2. Писмено обяснение с данни, сведения по някой въпрос. 3. Само ед. Литер. Главната част на съчинение. Всяко съчинение има увод, изложение и заключение.
изложèние2, мн. няма, ср. 1. Остар. Изложба. В Пловдивското изложение... аз видях великолепна картина. Вазов. 2. Посоката, към която е обърната сграда, място и др. Мястото, на което засяхме памука, е близо до стопанския двор, южно изложение — на хубава земя. Стаята има северно изложение.
|