изпъ̀плям, -яш, несв.; изпъ̀пля, -иш, мин. св. -их, св., непрех. 1. С пъплене, като пъпля, излизам от някъде. 2. С пъплене се изкачвам, възлизам някъде. По тая скалиста стена не беше възможно никаква жива твар да се изкатери или изпъпли горе. Вазов.