изпобѝвам, -аш, несв.; изпобѝя, -ѝеш, мин. св. изпобѝх, прич. мин. страд. изпобѝт, св., прех. 1. Набивам всички или мнозина. Като се разсърди, изпобива децата. 2. За дивеч — убивам всичкия или много. Изпобиха дивеча в гората, не остана ни заек, ни птица. изпобивам се, изпобия се възвр.
|