изпѝтвам1, -аш, несв.; изпѝтам, -аш, св., прех. 1. Произвеждам изпит. Предметът, по който изпитваха, беше българска история, кратката. Вазов. 2. Подлагам на проверка. Сега му се даде случай да изпита силите си. Вазов. Изпитвам машина. 3. Прен. Стремя се да узная нещо по околен път. Матаке искаше да изпита тая работа изтънко, без да бърза. Йовков. изпитвам се, изпитам се страд.
изпѝтвам2, -аш, несв.; изпѝтам, -аш, св., прех. Усещам, чувствам. И тя изпита някакво успокоение при тоя вежлив другар. Вазов. Изпитвам угризение на съвестта. Изпитвам радост. Изпитвам страх. Изпитвам удоволствие. || Понасям, претърпявам. Само Искрев знаеше ужасната истина и един за всички изпитваше удара. Вазов.
|