изгòнвам, -аш, несв.; изгòня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Принуждавам някого да се махне от мястото, гдето се намира; прогонвам, изпъждам. Когато Бъзунекът почна да го дърпа и да иска още, Еньо се разсърди и ги изгони един по един насила. Елин Пелин. || Разг. Уволнявам от служба. Ти си млад, ти си лекар, утре да те изгонят, ще опънеш една палатка и ще си вадиш хляба — ами аз какво ще правя, като ми подпишат паспорта? Караславов.
|