Маргарита Димитрова
В общуването се стремим да предадем максимално количество информация с по-малко усилия и затова използваме съкращения. Между двата вида съкращения – графични и лексикални – има една основна отлика. Графичните съкращения принадлежат само на писмения текст. При четене и говорене те не се произнасят, а се заместват с пълния вариант на съкратените думи. Лексикалните съкращения принадлежат и на писмената, и на устната реч. При четене и говорене те функционират като самостоятелни думи успоредно с пълния вариант.
Графичните съкращения се използват в различни случаи: при собствени имена: Е. Багряна, Зл. Бояджиев; названия на обекти: х. „Веслец“, о. Анастасия, гр. Плевен, с. Стражица; титли и длъжности: д-р, д. т. н., гл. ас., ген., зам.-дир., н-к; мерни единици: 5 т, 2 лв., 100 км/ч.; обичайни изрази: пр. Хр., т. нар., в т. ч., мн. ч. Графичните съкращения задължително се пишат с малка буква и се означават с точка (с единични изключения като с/ка, у-ще). Правилата са валидни и за титлата доктор на педагогическите науки – д. п. н. Лексикалните съкращения представляват съкращения на имена, изрази или сложни думи. Най-разпространени са т. нар. абревиатури: ЕС, СЗО, МВнР, НДК, БВП, АГ. В устната реч абревиатурите се произнасят по определени правила: БАН – ‘бан’, АЕЦ – ‘аец’; БНТ – ‘бе-не-те’, ДДС – ‘де-де-се’. Някои абревиатури в разговорната реч заживяват като самостоятелни думи: Екагето му не показва отклонения; Навсякъде и за всичко ти искат егенето. В българския език са се установили само две изключения от правилата за съкращенията: жп за железопътен и тв за телевизионен.
в. „Аз Буки“ Бр. 36, 3 – 9. IX. 2015