Михаела Кузмова Ако следите новините от света на спорта, вероятно нерядко се случва да чуете или да прочетете, че някой отбор или състезател „води на“ друг, например: „Левски“ води на „Ботев“ след 45 минути игра или Хамилтън води на Маса със … Продължи
Магдалена Абаджиева Личното местоимение за 3. л., ед. ч. той приема формата него (го), когато изпълнява служба, различна от подлог в изречението, например: хората загубиха интерес към него; срещнах него и др. Личното местоимение него може да бъде във функцията … Продължи
Ивелина Стоянова Всички знаем основното правило за членуване при съществителните нарицателни имена от мъжки род – ако изпълняват служба на подлог, приложение към подлога или са част от съставно именно сказуемо след глаголите съм, оказвам се, ставам, се членуват с … Продължи
Михаела Кузмова Съществителните имена от мъжки род, които завършват на съгласна и не означават лица, имат две форми за множествено число – обикновена и бройна. Бройната форма се използва след числителните бройни имена (два, шест, деветнайсет), след числителните имена за … Продължи
Магдалена Абаджиева Съгласно настоящата учебна програма двойният съюз нито – нито се изучава от учениците в шести клас, в граматичния раздел „Съюз“. В учебника на издателство „БГ Учебник“ съюзът нито е описан като прост съюз за отрицание в речевата практика, … Продължи
Кристияна Симеонова Правителството отпусна средства за членския внос на България в 10 европейски научноизследователски инфраструктури Както знаем, според правилата на българската граматика бройна форма имат само съществителните имена от мъжки род за нелица (т.е. такива, които означават предмети, животни и … Продължи
Илияна Кунева При съществителните имена от мъжки род, завършващи на –изъм, Ъ изпада в множествено число и при членуваните форми в единствено число: организъм – организми(те) – организма; организмът, но се запазва при образуване на бройната форма: два организъма. Предпоставка … Продължи
Симеон Стефанов Ако се заслушаме внимателно в езика на журналистите, ще се запитаме: „Колко трудно е да сме учтиви?“. Изказвания като: „Господине, Вие сте бил поканен на …“, „Госпожо, Вие сте била избрана за …“ или дори: „Господине, Вие сте … Продължи
Ваня Мичева Неведнъж учени от Института за български език обръщат внимание на неправилната употреба на деепричастията. Правилото е ясно: субектът на деепричастието и на глагола сказуемо в изречението трябва да е един и същ. Например: Тичайки, детето падна. Тук субектът … Продължи
Мария Китанова Напоследък много често в речта на български политици и други публични личности се срещат глаголите намàлям, оцèням, прецèням вместо правилните намалявам, оценявам, преценявам.Глаголите намалявам, оценявам и преценявам са от несвършен вид и се образуват от глаголи от свършен … Продължи