Надежда Данчева
През XX век в нашия език навлизат немалко заемки от италиански език, които са част от интернационалната кулинарна лексика. Такива лексикални елементи са капучино от итал. cappuccino, броколи от итал. broccoli, лазаня от итал. lasagna, моцарела от итал. мozzarella, рукола от итал. rucola, спагети от итал. spaghetti, тирамису от итал. tiramisu и други.
Обикновено още при появата на новата дума в езика ни възникват нейни форми за множествено число (например смартфон, смартфони).
За съществителното капучино обаче няма установена форма за множествено число, затова и справката с Официалния правописен речник на българския език (2012, с. 314) показва, че думата капучино има само форма за ед. ч. (подобно на лазаня, също на аншоа, авокадо). Единствената друга книжовна форма на думата е капучиното, т.е. членуваната форма.
Тогава как е правилно да си поръчаме повече от едно капучино?
Нарицателното капучино се причислява към групата на съществителните имена, които означават неброими предмети. Това са названия на вещества или продукти, които могат да имат само форма за единствено число (напр. захар, сол, пипер, ориз) или само форма за множествено число (напр. спагети, броколи, трици и др.).
За да изразим количество, трябва да използваме съчетания с думи, които имат такова значение и могат да се броят, например чаша капучино, килограм захар, пакет спагети, лъжица олио.
Следователно правилно е да си поръчаме повече от едно капучино с изрази като: Може ли две чаши капучино, Три чаши капучино, моля. Срещаните в разговорната реч употреби като *две капучина, две капучини, *две капучинита са неправилни.
в. „Аз-буки“, бр. 14, 4-10.04.2024 г.