Още за образуванията с компонент е- в българския език

публикувано в: Лексика, Правопис | 0

Сия Колковска Навярно мнозина са забелязали интензивната поява в писмена реч на непривични за езика ни образувания с първа съставка е- от типа: е-здравеопазване, е-документ, е-вестник. Първоначално тези образувания проникват в българския като заемки от английски, където моделът е много … Продължи

Красивите български думи

публикувано в: Лексика | 0

Марияна Цибранска-Костова Заглавието на този материал е достойно за цяла рубрика. Това е така, защото не бива да забравяме редица звучни думи с важно значение, които вече не са в активна употреба.Такива думи са любословие и любородие. Те са особено … Продължи

Обрано поведение

публикувано в: Лексика | 0

Цветелина Георгиева Днес все по-често чуваме по радиото и телевизията или четем във вестници и списания, че някоя известна личност има „по-обрано поведение“, че впечатлява с „обраното си изказване“, с „обраните си жестове“.В подобни съчетания прилагателното обран е жаргонна дума. … Продължи

Шансът да се заразим

Диана Благоева В предаване по една от най-гледаните телевизии у нас чухме следния коментар от лекар за вероятността от заразяване с Covid-19: Шансът да се заразим, е достатъчно голям и в градския транспорт. В пресата пък четем следното: Колкото по-често … Продължи

Лѝста, ранглиста и подобни

публикувано в: Граматика, Лексика | 0

Ванина Сумрова През последните десетилетия в езика ни се появиха няколко заемки от английски с втора съставка -лист (от list ‘списък’), които в български се пишат слято. Забелязва се обаче вариране на формата. Единият вариант е в мъжки род и … Продължи

Неправилни изрази с глагола ИМАМ

Марияна Цибранска-Костова Във всички европейски езици глаголът имам става елемент на словосъчетания, които се използват много често в различни комуникативни ситуации. Българският език не прави изключение. В съвременната речева практика обаче често чуваме и неправилни изрази с този глагол: имам … Продължи

Свързани ли са по произход думите сърц՝е, сред՝а и с՝ърдя се?

Красимира Фучеджиева Замисляли ли сте се какъв е произходът на глагола с՝ърдя се ‘обзема ме чувство на раздразнение, гняв, недоволство’? Историята му показва, че той е свързан етимологично със съществителното име сърц՝е.Глаголът сірдя се е продължител на праславянския глагол *sьrditi … Продължи

За един интересен тип съществителни нарицателни имена

Сия Колковска Съществува една интересна категория съществителни нарицателни имена, които се образуват от съществителни собствени имена за лица, географски обекти, компании и под. В едни случаи тези названия възникват без промяна във формата на собствените имена. Такива са названията на … Продължи

За словотворчеството в езика ни

публикувано в: Лексика | 0

Георги Митринов Във втората част на хумористичното стихотворение „Баланиади“ на Христо Смирненски също се откриват примери, с които авторът осмива опитите на езиковеда Ал. Теодоров-Балан да заменя думи от домашен, български произход с други, по-редки:Себеспомням лунни нощи,себеспомням всеки ден.Устодопреници ощенощем … Продължи

Има ли дума срутище в българския език?

публикувано в: Лексика | 0

Диана Благоева Водещият на авторитетно телевизионно предаване коментира неотдавна в ефир: „Една дума обикаля българското медийно пространство в последния месец. Дума – нова, нетипична, грубовата и дори недодялана – срутище“. Образуванието срутище действително придоби особена актуалност в последно време. Но … Продължи

1 2 3 4 16