Диана Благоева
В съвременната реч разговорната дума пенкилер (с ударение върху първата сричка) се употребява като иронично определение за човек, който се заема да върши всякаква работа, смята се за специалист по всичко. Откъде произлиза тя и каква е историята ѝ?
Въпреки сходството по форма думата не е етимологично свързана с отдавна заетото от гръцки съществително килер. Пенкилер е по-нова заемка и произхожда от английското pain-killer (буквално ‘убиец на болка’). Прониква в езика ни (с облика пейнкилер) в следосвобожденския период, като първите ѝ писмени регистрации са от 1879 г., когато в множество вестници се появяват реклами за ново американско лекарство, церящо всякакви болести. „Чрез пиение той цери: кашлица, треска, мъчносмилание, малка шарка, коремоболие, дрисък, холера и пр. Пейнкилер е приятел на бащи, на майки и на деца“, четем във в. „Марица“ от същата година. Лекарството бързо набира популярност. През 1881 г. чудодейните му свойства са описани в брошура, в чието заглавие все още новата тогава заемка е пояснена чрез новоизкована българска дума – болкоизтребител. В края на XIX в. съществителното функционира вече и с преносното значение: ‘нещо, което може да послужи за всякаква цел, да изпълни всяко предназначение’, т.е. като синоним на панацея (срв. „Всякога и за всичко се прибягваше към този педагогически пенкилер – боят“, сп. „Български преглед“, 1897), а по-късно се развива и съвременното му значение.
Вижда се, че думата пенкилер има дълга история в нашия език, в течение на която протичат промени както във формата, така и в семантиката ѝ.
Днес тя е напълно утвърдена и наблюдаваните напоследък опити за вторично англицизиране на облика ѝ (пейнкилър) са неоправдани и ненужни.
в. „Аз-буки“, бр. 49, 7 – 13.12.2023