В него момент, от него момент

публикувано в: Граматика | 0

Магдалена Абаджиева Личното местоимение за 3. л., ед. ч. той приема формата него (го), когато изпълнява служба, различна от подлог в изречението, например: хората загубиха интерес към него; срещнах него и др. Личното местоимение него може да бъде във функцията … Продължи

Имената на сезоните в старобългарски

публикувано в: Лексика | 0

Марияна Цибранска-Костова В българския език от векове има названия за четирите годишни сезона. Някои от тях са толкова старинни, че са общи за всички славянски езици.Модерната думата сезон, естествено, е непозната на старобългарски, тя е нова заемка от френски. За … Продължи

Въпросът e: нужно-ли-е-да-пишем-така

публикувано в: Правопис | 0

Диана Благоева В писмената практика понякога се прилага графичен похват, при който фрази (словосъчетания и дори цели изречения) се изписват с малко тире (дефис) между отделните елементи: между битието и човешкото-тук-битие; говори за човека-глас-и-писано-слово; човекът-на-чужда-земя се оказва чужденец вкъщи; човекът … Продължи

Термини с форми за мъжки и за женски род

публикувано в: Правопис | 0

Кристияна Симеонова Употребата на едно и също съществително и в мъжки, и в женски род като термин не е много честа практика. Въпреки това все още в специализирани текстове се срещат формите анализ и анализа, метод и метода, диплом и … Продължи

Колко важни са емоциите

Симеон Стефанов Емоциите са неотменна част от живота на всеки човек. Но понякога са тежки и се чудим защо така трудно ги понасяме. В тази езикова бележка чрез историята на думите ще обърнем внимание на важността и тежестта на емоциите, … Продължи

За два особени случая на членуване

публикувано в: Правопис | 0

Сия Колковска Както всички знаем, съществителните нарицателни имена от м. р. ед. ч. при функционирането си като подлози, приложения към подлози или в съставни именни сказуеми след глаголите съм, ставам и др. в изречението получават пълен член, а при употребата … Продължи

Отново за определителния член: -а / -ът или -я / -ят

публикувано в: Правопис | 0

Илияна Гаравалова Първото, което изниква в ума ни, когато стане дума за трудности в българския език, е книжовното правило за употреба на пълен и кратък определителен член при имената от м. р. в ед. ч. На практика обаче изборът между … Продължи

Моята оценка за тебе е …

публикувано в: Правопис | 0

Симеон Стефанов В последно време с огромен интерес следим едно кулинарно предаване по телевизията. Предаването е поредното свидетелство, че хората обичат да поставят оценки на околните. Оценяването вероятно ги кара да се чувстват по-способни, по-умни, по-значими. Но когато оценяваме, също … Продължи

Везни в равновесие

Симеон Стефанов Един приятел ме попита има ли нещо общо между думите везни и равновесие, след като везните мерят тежести, заставайки в равновесие. Ето какво беше установено.Думата везни ‘теглилка с две блюда, обикновено за мерене на малки тежести’, мн. ч. … Продължи

Ето го отново проблема с пълния и краткия член

публикувано в: Граматика | 0

Ивелина Стоянова Всички знаем основното правило за членуване при съществителните нарицателни имена от мъжки род – ако изпълняват служба на подлог, приложение към подлога или са част от съставно именно сказуемо след глаголите съм, оказвам се, ставам, се членуват с … Продължи

1 2 3 4 29