Що за знаци са тризнаците?

публикувано в: Лексика, Словообразуване | 0

Диана Благоева

 

Всички знаем какво означава думата близнак. Какъв обаче е нейният произход? Според Българския етимологичен речник думата съдържа праславянския корен *blizn-, който е общ по произход с корена на думите близо, близък. Първоначалното значение на близнаци всъщност е било ‘деца, които в майчината си утроба са били близо едно до друго’.
В последно време все по-често срещаме както в устната, така и в писмената реч образувания като тризнаци, тризначки, тризначета, четиризнаци, четиризначета, петзнаци, седемзнаци, осемзнаци… Ето само няколко примера:
Все още обаче процентът на смъртност сред тризнаците е 10 пъти по висок. (в. „Живот и здраве“)
От тризначките разбрахме също и че Бил Гейтс е измислил компютъра. (сп. „Тема“)
Майката на четиризнаците се моли бебетата да са добре. (в. „Стандарт“)
Русенка се сдоби с четиризначета. (в. „Монитор“)
Боби Маккони от Айова ражда живи седемзнаци. (в. „Монитор“)
Американката Надя Сълеман се прочу по цял свят с раждането на осемзнаци. (в. „Стандарт“)
На пръв поглед нароилите се „знаци“, „значки“ и „значета“ следват словообразувателните модели на добре познатите ни съществителни близнак, близначка, близначе. Но само на пръв поглед. Думата близнак е проста – съставена е от корен (близн-) и наставка -ак. Образуванията от рода на тризнак съдържат първа съставна част числително бройно име (три, четири, пет и т.н.) и втора съставна част -знак. Очевидно е, че аналогията на новообразуваните „знаци“ с изходната дума близнак е направена по принципа на народната етимология, като в структурата на близнак погрешно са обособени съставни части бли- и -знак. Вероятно роля играе и аналогията (също така неправилна) със съществуващи сложни прилагателни от типа тризначен, четиризначен, петзначен, в структурата на които действително присъства корен знак (със звукова промяна к ~ ч).
Употребата на чудновати творения като тризнаци и тризначки (вместо трима близнаци, три близначки) може да бъде знак само за едно – че не познаваме достатъчно добре родния си език.

в. „Аз Буки“ бр. 32, 12.VIII – 18.VIII.2016