Ванина Сумрова
Ако мислите, че в заглавието има техническа грешка, не сте прави. В интернет можете да откриете не само това, но и други подобни словосъчетания (засега, слава богу, единични), които се появиха през последните години: тази министър; тази прокурор; някаква (тази) новата съдия. От контекста става ясно, че примерите се отнасят за жени.
Само че съществителните са от м.р., докато прилагателното или местоимението към тях е в ж.р. Това нарушава традиционното съгласуване в езика ни, при което дадено прилагателно, местоимение или причастие приема рода и числото на съществителното име, към което се отнася. Поради това примери като посочените не са книжовни.
Когато жените се назовават със съществителни имена в м.р., съгласуваните определения и в тези случаи (а не само когато се отнасят за мъже) трябва да са в м.р. Казваме Тя е добър приятел (а не Тя е добра приятел), нали? За лицата жени използваме и съществителни в ж.р. Но тъй като употребата на думи като министърка, прокурорка, съдийка и под. зачестява в езика ни едва през последните 20-ина години и някои от говорещите (по различни причини) не използват тези думи, в случаи като представяните остава единствено мъжкородовият вариант дори когато се назовават жени. Но понеже от името в м.р., т.е. лексикално, не става виден женският пол, се прибягва към синтактично средство, а именно – разглежданото некнижовно съгласуване.
Такова съгласуване напоследък се среща и при думи, които в речта се употребяват и в мъжки, и в среден род, напр. тази гуру наред с този гуру и това гуру. Някои словосъчетания даже са с повече от едно определения: френската културна аташе, френската културен аташе и френската културно аташе. Съгласуването и при тях трябва да бъде според кодифицирания в Официалния правописен речник род на съществителното: Тя е известен гуру / френският културен аташе.
в. „Аз Буки“ бр. 14, 6 – 12 април 2017 г.