Марияна Цибранска-Костова
Ах, този английски! е възглас, който може да се каже по много поводи както в положителен, така и в отрицателен смисъл. Все повече в езика навлизат думи и изрази, повлияни от английски, но без опора в българската езикова традиция. Те представляват буквално копиране (превеждане) на чуждия образец. В езикознанието този процес се нарича калкиране (calque на френски ‘копирна хартия, копие’) и в исторически план той допринася за обогатяването на всеки един език. Защо тогава възразяваме срещу копирането от английски? Защото невинаги е уместно.
Наскоро в столично превозно средство чух следната реплика от ученик: „Тя каза, че той не бил се съгласил, но беше грешна“. Да, на английски се казва I am wrong, но българското съответствие е Аз греша, Имам грешка, а не Аз съм грешен.
Двата израза са коренно различни по смисъл. Прилагателното грешен означава 1. Объркан, сбъркан, неверен. Например: грешен отговор, грешна представа и т. н. Всички примери показват, че думата е свързана със съществителното грешка. 2. Греховен, който е извършил грях, неправеден, непочтен. Например: грешна жена, грешна постъпка. Думата греховен произлиза от думата грях. Грях и грешка имат един и същ корен, но различно значение. Ето защо, когато казвате Тя е грешна вм. Тя греши, както в цитирания случай, всъщност казвате нещо съвсем различно.
Нека припомним израза на Йовков по отношение на неговата героиня Албена: Грешна беше тая жена, но беше хубава. Албена е извършила престъпление, грях, тя наистина е грешна. А когато правим нещо по неправилен начин, ние просто допускаме грешка и трябва да използваме глагола греша или израза имам грешка.
в. „Аз-буки“, бр. 41, 12 – 18. X. 2023 г.