Палмира Легурска
Във всеки европейски език правилата за употреба на главни букви са различни. В английския Title case във вестникарските заглавия пълнозначните думи се пишат с главна буква, а служебните – с малка. По сходен начин се изписват и названията на исторически епохи, имената на улици и организации: the American Revolutionary War, Cherry Street, American Center for Law and Justice. Във френски това правило се разпространява и върху произведенията на изкуството – La Cigale et la Fourmi (Щурецът и мравката). В сръбски с главна буква се изписват имената на националностите и така се разграничават муслиманин (вероизповедание) от Муслиманин – югославско название на бошняците. В немски с главна буква се пишат всички съществителни.
В българския език употребата на главни букви е по-ограничена. С главна буква се пишат собствените имена, но названията на месеците, националностите, дните на седмицата се смятат за нарицателни, затова се пишат с малка буква.
Имената на организации, учреждения, културни институции често се състоят от няколко думи. Българският правопис изисква само първата дума в тези съставни названия да е главна, а останалите – редовни: Българска телеграфна агенция, Организация на обединените нации.
През последните години се наблюдава тенденция в съставните имена на организации всяка дума да се изписва с главни букви, напр. Малък Куклен Театър. Това явление би могло да се обясни с механично копиране на английската практика. Но за разлика от английски у нас се среща изписване с главни букви и на служебните думи, напр. Комисия За Защита На Потребителите.
Такава безразборна употреба на главните букви е не просто нарушение на правописните норми на български. Тя е оскърбление за добрия вкус. И ако лошият вкус в облеклото често става причина за насмешки и шушукания, с „демократизацията“ на обществото неграмотното писане се шири, без да предизвиква големи пертурбации.
в. „Аз-буки“, бр. 16, 18 – 23 април 2019 г.