Лора Желева
Редуването на гласните в един и същ корен е една от най-старите звукови промени в езика и е присъщо на всички славянски езици. Така например има е в чета, четиво, но и в читанка, читател, читалище, прочитам. В старобългарския език инфинитивът на глагола чета е чисти, а формата за първо лице единствено число сегашно време (днешното чета) е чьтѫ. С развитието на българския език малкият ер (ь) от чьтѫ преминава в е (чета), а инфинитивът, съдържащ и в корена, отпада.
Така че причините за е в корена на чета, четиво и на и в корена на читанка, читател, читалище, прочитам са исторически промени, настъпили при развитието на езика.
Всички изредени думи са от един и същи корен. Интересно е, че същият корен се открива при думи, които имат различно значение в съвременния език. Това са думи, свързани с уважение: почит, почитам, чест; също така и думи, отнасящи се до броене, брой: число, безчет.
Те също произхождат от старобългарския глагол чисти, който означава освен ‘чета’ и ‘почитам, изпитвам почит’. А значението му ‘броя’ се е запазило през вековете в различни писмени източници и в говоримия език чак до днес и е отразено в съвременните речници като диалектно. Праславянските думи *čisti (днешното чета) и *čьstь (днешното чест) са образувани от една и съща индоевропейската основа със значение ‘обръщам внимание на нещо’. Някои изследователи предполагат, че първоначалното значение на праславянската дума *čisti (чета) е било ‘разпознавам, различавам, отличавам (някого/нещо от някого/нещо)’, от което, от една страна, се е развило значението ‘уважавам, отдавам почит’ и от друга страна, са възникнали значенията ‘броя’ и ‘чета’.
в. „Аз-буки“, бр. 45, 9 – 15.11.2023