100 години от рождението на езиковеда, етнографа и фолклориста Иван Умленски

На 23 декември 2017 г. се навършват 100 години от рождението на Иван Умленски, виден български езиковед, етнограф и фолклорист. Неговите изследвания още от студентските му години и до самата му смърт са посветени на Кюстендилския край.

Дипломната му работа е озаглавена „Бит и говор на с. Багренци, Кюстендилско“, а след творческа среща през 50-те години на XX век с проф. Стойко Стойков, известния езиковед и диалектолог, Иван Умленски в продължение на седем години през летните ваканции (тъй като работи като учител) обикаля 116 села от Кюстендилска околия и записва особеностите на техните диалекти, бит и традиции. При диалектоложкото изследване на този район Умленски прилага нов метод на изследване – метода на лингвистичната география. Така през 1965 г. под редакцията на проф. Стойко Стойков излиза монографията „Кюстендилският говор“ (София, 1965, 282 с.), която съдържа речник с 3 500 диалектни думи. Това изследване слага началото на академичната поредица „Трудове по българска диалектология“.

Иван Умленски има принос и към българската ономастика. През 1971 г. излиза неговата брошура „За хубаво име“ (Кюстендил, 1971), „която е едно оригинално изследване в личноименната система на Кюстендилско“ (проф. Максим Младенов).

През 70-те години Умленски събира в три тома обемист труд с около 28 000 думи под надслов „Местни имена в Кюстендилско“, който поради липса на средства тогава не е отпечатан. Трудът започва да излиза вече посмъртно: през 2008 г. е отпечатан първи том (А – Г), през 2013 г. – втори том (Д – К), като и двата са в съавторство с Георги Ковачев.

През 1985 г. Умленски издава брошурата „За имената на селата в Кюстендилско и на гр. Кюстендил“, която е извадка от „Местни имена в Кюстендилско“.

Иван Умленски има значими и ценни трудове и в областта на фолклористиката и етнографията. Той събира над 2 000 гатанки от Кюстендилско, като, за съжаление, това негово изследване още чака своя издател. Друг негов труд в тази научна област е „Народният бит в Кюстендилско някога и сега“, върху който той работи почти целия си живот, обикаляйки селищата в региона.

Посмъртно излиза неговото изследване „Бит и култура на село Багренци“ (Кюстендил, 1996), което се състои от 212 страници голям формат, съдържа 76 снимки и над 50 песни.

През 1950 г. Умленски издава първата история на детската литература – „Тезиси по детска литература“ (с второ издание от 1951 г.).

Носител е на орден „Кирил и Методий“ II степен (1964).