EN
Начало » Без категория » Българските азбуки

Българските азбуки

Първата старобългарска азбука – глаголицата, е създадена от св. Кирил. Тя е оригинална графична система, в която дадена буква отговаря на един звук, а буквите за звукове с близки характеристики са изобразени по сходен начин. Годината на създаването на глаголическите букви, отбелязана в произведението „За буквите“ на Черноризец Храбър, се определя от повечето изследователи като 855. 

На глаголица са написани първите преводи от гръцки и много от оригиналните старобългарски съчинения от Златния век. Глаголицата и първите глаголически книги са осветени от папа Адриан ІІ при посещението на светите братя Кирил и Методий и техните ученици между 867 и 869 година в Рим. 

През пролетта на 886 г. учениците на светите братя Кирил и Методий са посрещнати с почести в Плиска, столицата на България. Сам княз Борис І им предоставя отлични условия за книжовна и учителска дейност. Така възниква първият книжовен център в България – отначало в Плиска, а след 893 г. в Преслав. Княз Борис І, а по-късно и неговите наследници добре съзнават необходимостта от разпространението на християнството на роден език сред новопокръстения български народ и отделят огромни средства за създаването на нужната богослужебна литература и подготвени духовници, за да се замени в богослужението гръцкият език със старобългарски и да се извоюва самостоятелност на българската църква. Така азбуката и книжовността стават опора на духовната идентичност на българите. Глаголическата писменост разцъфтява в книжовните средища край Плиска, Преслав и Охрид. Климент Охридски, Наум Охридски, Йоан Екзарх, Константин Преславски, Презвитер Григорий, Черноризец Храбър и самият Симеон, който по-късно става владетел, създават богата и разнообразна преводна и оригинална книжнина, в която са представени всички жанрове на средновековната християнска литература.

В края на ІХ век и началото на Х век в пределите на Първото българско царство възниква и втората старобългарска азбука – кирилицата. Названието произхожда от името на св. Кирил и е установено в негова памет като знак за приемственост с безсмъртното му дело. За авторството на кирилицата няма сигурни източници. Според съвременните старобългаристи най-вероятна е хипотезата, че кирилицата е създадена от преславските книжовници, подкрепени от цар Симеон.  

Кирилицата съдържа 24 букви от гръцкото писмо и 12 знака, близки до глаголическите, които съответстват на специфичните за българския език звукове. Тя следва модела на глаголицата и отговаря на най-съвършения принцип за писане, според който на даден звук съответства отделна буква. Дълго време старобългарските книжовници владеят и двете графични системи, а през XII век кирилицата измества глаголицата. 

Сътворяването на азбука е само един, макар и много важен, момент от Кирило-Методиевото дело. Огромното му значение се определя от създаването на първия книжовен славянски език, старобългарския, който става трети класически европейски средновековен език, наред с гръцкия и латинския, както и на старобългарската книжнина, положила основата на трета за Европа цивилизация – цивилизацията на Slavia Orthodoxa.

Старобългарските произведения са пренесени в останалия славянски свят и векове наред се използват и преписват, а старобългарският език е възприет като литургичен и книжовен език и от други народи. С кирилица днес си служат над 250 милиона души в Европа и Азия. 

Българската азбука е третата официална графична система в Европейския съюз след 2007 година, когато България става негов член. Делото на светите братя е толкова значимо, че векове по-късно папа Йоан Павел II обявява светите Кирил и Методий за съпокровители на Европа с апостолическото послание „За безпримерно достойнство“.