Начало » Структура » Българска етимология » Сътрудници » проф. д.ф.н. Тодор Ат. Тодоров

проф. д.ф.н. Тодор Ат. Тодоров

Професионална биография

на проф. (ст.н.с. I ст.) дфн Тодор Ат. Тодоров

ръководител на Секцията за българска етимология от 1990 до 2004 г.

За контакти:

Научни интереси:

сравнително славянско, балканско и индоевропейско езикознание, българска, славянска и балканска етимология, славянска системно-структурна диахронна морфология

Образование и квалификация:

1991 г. – придобиване на степен „доктор на филологическите науки“

1981 г. – Институт за славистика в Лайпциг и Берлин, Германия, 3-месечна специализация

1972 – 1973 г. – Институт за славистика във Варшава и Институт за полски език в Краков,Полша, 2-месечна специализация по славянска етимология.

1972 г. – Етимологична секция на Института за чешки език в Бърно, Чехия, 1 месец специализация по славянска етимология

1952–1956 г. – СУ „Св. Климент Охридски“, българска филология, втора специалност – руска филология

Професионално развитие:

от 1994 г. – Институт за български език, БАН, старши научен сътрудник I степен

1992 – 1994 г. – Институт за български език, БАН, старши научен сътрудник II степен

1977 – 1992 г. – Институт за български език, БАН, научен сътрудник I степен

1973 – 1977 г. – Институт за български език, БАН, научен сътрудник II степен

1969 – 1973 г. – Институт за български език, БАН, научен сътрудник III степен

Участие в научни проекти за последните десет години:

БЪЛГАРСКИ ЕТИМОЛОГИЧЕН РЕЧНИК, съавтор и съредактор на речника, главен редактор на речника (от 2004 г.), ръководител на проекта (от 2000 г.), бюджетна субсидия

Експертна и обществена дейност:

Член на Научния съвет на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“,(от 1992 г.);

Член на Специализирания научен съвет по езикознание при ВАК (1996–2000, 2003–2007);

Член на Комисията по балканско езикознание при Международния комитет на славистите;

Член на Комисията по етимология при Международния комитет на славистите;

Член на Редакционната колегия на сп. „Балканско езикознание“ (1999–2007), главен редактор (2004–2007).

Основни публикации:

2008

Относно произхода на български думи и някои принципи на етимологичното проучване. В: В търсене на смисъла и инварианта. Сборник в чест на 80-годишнината на проф. Дина С. Станишева. Съст. Я. Бъчваров, М. Виларова, Й. Трифонова. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, 2008, 355–362.

Произход на няколко диалектни български думи. В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография. В памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева. Ред. и съст. Ст. Калдиева-Захариева, Л. Крумова-Цветкова. София, Академично издателство „Проф. М. Дринов“, 2008, 261–264 [ка̀скътъ, миннѐт, насту̀вам (св. в. на̀стуя), насу̀вам, пачѐта, рос].

Trois mots d’emprunt roumains dans les parlers bulgares: корнѝца, пъй, транту̀вам. In: The Romance Balkans, Collection of Papers presented at the international conference The Romance Balkans, 4–6 November 2006, Belgrade. Ed. by B. Sikimić, T. Ašić. Belgrad, Балканолошки институт, 2008, 89–94.

2007

Относительно происхождения болгарского орнитонима синигер ’птица Parus’. В: Этимология 2003–2005. Москва, Наука, 2007, 239–243.

Произход на няколко български диалектни думи: изпа̀вам, тòркам, тортòсвам се, тра̀сенина, тра̀сеница. В: Словенска етимологиjа данас. Зборник симпозиjума одржаног од 5. до 10. септембра 2006. године. Ур. Ал. Лома. Београд, ИСJ САНУ, Чигоjа штампа, 2007, 403–408.

2006

Български етимологии. In: Studia etymologica Brunensia 3. Ed. I. Janyšková, H. Karlíková. Praha, Nakladatelství Lidové noviny, 2006, 379–383.

Славянски етимологии. Бълг. топòря (се), топòрчим се, рус. топúриться, топорúться, натопóриться, топóрщить(ся), топóрить(ся), чеш. topoři(ti), други форми и варианти. В: Ad fontеs Verborum. Исследования по этимологии и исторической семантике. К 70-летию Жанны Жановны Варбот. Отв. ред. А. Ф. Журавлев. Москва, Индрик, 2006, 355–362.

Mots bulgares empruntés aux langues balkaniques voisines [мору̀га; певердѐ, пельвердѐ, пелевердѐ пѐкля; прегу̀мен]. Балканско езикознание, XLV/2, София, 2006, 275–278.

2005

Балкански заемки в български говори. In: La lengua y su naturaleza dinámica. Homenaje a Ivan Kanchev en su 70 aniversario. Езикът и неговата динамична природа. Юбилеен сборник по случай 70-годишнината на Иван Кънчев. София, НИБА Консулт ЕООД, 2005, 240–244.

Произход на диалектната българска дума ка̀матен ’красив, хубав’ и някои методологични етимологични проблеми. В: Езиковедски проучвания в памет на проф. Йордан Заимов. Отг. ред. Т. Ат. Тодоров. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2005, 290–293.

Mots d’emprunt turcs en bulgare: затумуру̀чен, талека̀т, таут, таутлу̀. In: Turcs and Non-turks. Studies on the History of Linguistic and Cultural Contacts. Studia Turcologica Cracoviensia, 10. Kraków, 2005, 465–471.

2004

Относно произхода на българския глагол подстòрвам ’подбуждам, подстрекавам’ (в св.в. подстòря) и на диалектните български глаголи наста̀рам (в св.в. на̀стора), нъстòрьоЬм (в св.в. нъстòръ) с подобни и други значения. Rocznik slawistyczny, LIV, Warszawa, 2004, 115–120.

Относно произхода на глаголните форми плу̀пна, плу̀пвам. Български език, LI/2–3, София,2004, 230–233.

2003

Някои методологични проблеми при етимологизуване на българска лексика от славянски и неславянски произход. Български език, L/4, София, 2003, 80–88.

Относно произхода на българските глаголи отмаля̀вамотмалѐя), премаля̀вам (в св.в. премалѐя) и на други форми. In: Studia etymologica Brunensia 2. Ed. I. Janyšková, H. Karlíková. Praha, Nakladatelství Lidové noviny, 2003, 127–136.

2002

Български етимологии. In: Dzieje Słowian w świetle leksyki. Pamięci Profesora Franciszka Sławskiego. Red. J. Rusek, W. Boryś, L. Bednarczuk. Kraków, Wydawnictwo Uniwersytetu Jagiellońskiego, 2002, 489–492 [му̀няк; пенчѐ тархос, та̀рхус, та̀рос, та̀рус и др.].

(съавтор) БЪЛГАРСКИ ЕТИМОЛОГИЧЕН РЕЧНИК Т. VI (пỳскам–словàр2). Ред. М. Рачева, Т. Ат. Тодоров. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2002, 387–453 (от с1 до саля̀ра).

СТАРОБЪЛГАРСКОТО АНАФОРИЧНО МЕСТОИМЕНИЕ И НЕГОВИТЕ НОВОБЪЛГАРСКИ ЗАСТЪПНИЦИ. ПРОИЗХОД НА ФОРМИТЕ. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2002, 233 стр.

2001

Bulgarische Wörter einheimischen (slawischen) oder fremdsprachigen Ursprungs? Einige Beispiele. Балканско езикознание, XLI/1, София, 2001, 71–76 [тършу̀вам; навратя̀вам, навратя̀ навратя̀свам, навратя̀сам]. Deux mots d’emprunt grecs en bulgare: су̀вросам et су̀росам. Балканско езикознание, XLI/2, София, 2001, 135–136.

2000

Славянски произход на две диалектни български думи: гамòтя, гамòсвам. In: Studia etymologica Brunensia 1. Ed. I. Janyšková, H. Karlíková. Praha, Euroslavica, 2000, 123–126.

Сърбохърватски заемки в български говори: таба̀рка, та̀слица. Български език, XLVIII/6, София, 1999–2000, 45–46.

Три турски заемки в български говори: пенчѐ, теслиджѐ (и теследжѐ), тòзуруво. Български език, XLVIII/4–5, София, 1999-2000, 139–140.

Zur Etymologie des bulg. таратòр ’eine Art kalte Suppe’. Балканско езикознание, XL/2, София, 1999–2000, 185–187.

1998

Проблемите на заетата лексика в славянските етимологични речници. В: Славянска филология. Т. 22. Доклади за XII Международен конгрес на славистите – Краков, 1998. София, 1998, 123–128.

Неорганична гласна `ô на мястото на а в родопски български думи, заети от турски. Български език, XLVII/4, София, 1997–1998, 40–46 [м`ôксус, т`ôвла, б`ôре, б`ôрек, т`ôвлем и др.].

1996

(съавтор) БЪЛГАРСКИ ЕТИМОЛОГИЧЕН РЕЧНИК. Т. V (падѐж–пу̀ска). Отг. ред. И. Дуриданов. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов, 1996, 386–497 (от пля̀вез до пòлза), 575–621 (от поя̀та до пращя̀).

1995

(съавтор) БЪЛГАРСКИ ЕТИМОЛОГИЧЕН РЕЧНИК. Т. IV (мѝнго2–па̀дам). Ред. В. И. Георгиев и И. Дуриданов. София., Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, 157–236 (от мла̀жа до мòняк), 702–735 (от ну̀мер до ня̀що), 853–893 (от òле до опадѝкос).

Произход на думите досу̀щ, досу̀щка, досу̀ш, досу̀шка, досу̀щ. Български език, XLV/3, София, 1995, 228–232.

1994

ЕТИМОЛОГИЧНИ ЕТЮДИ. ПРОИЗХОД НА БЪЛГАРСКИ ДУМИ. София, Диос, 1994, 331 стр.
Рец.: V. Nestorescu. Studii şi cercetări lingvistice, XLV/3–4, Bucureşti, 1994, 246–248; Ив. Стоянов . Мовознавство, 4–5, Киïв, 1996, 73–74.
Относно произхода на су̀рва, Су̀рва, сурва̀кам, су̀рвака, Су̀рваки и на други производни от су̀рва. Български език, XLIII–XLIV/4, София, 1993–1994, 342–347.

Произход на новобълг. су̀трин, су̀трина, диал. су̀тро, су̀тре, су̀тра, су̀тром и на други форми. Български език, XLIII-XLIV/5–6, София, 1993–1994, 493–496.

1993

Славянского ли происхождения болг. диал. товлêм ’откармливать’? Балканско езикознание, XXXVI/3, София, 1993, 281–284.

1992

Относно произхода на българската дума пор ’животно Mustela putorius’. Език и литература, XLVII/4, София, 1992, 71–74.

1991

Стб. ѥго, нєго, ѥга и техните новобългарски застъпници. Български език, XLI/1, София, 1991, 30–38.

1990

Системно-структурен диахронен метод за изследване произхода на формите на старобългарското анафорично местоимение и на неговите новобългарски застъпници. Български език, XL/2, София, 1990, 105–113; XL/3, София, 1990, 206–214.

Стб. ѥмоу, н͡емоу, новобълг. му, нѐму (и техни варианти). Възникване на формите. Български език, XL/6, София, 1990, 499–502.

1988

Болгарские диалектные слова греческого происхождения: мила̀т, милад, милод, мълтѐска. Балканско езикознание, XXXI/3–4, София, 1988, 147–149.

Произход на глаголните форми омру̀зна, омру̀звам. Български език, XXXVIII/5, София, 1988, 418–420.

L’origine des mots bulgares dialectaux нър, ну̀рша се, ну̀ршам се. Revue des études slaves, LX/2, Paris, 1988, 427–431.
1987

Произход на новобългарските дателни форми за ж.р. ед.ч. ѝ, ей, е и на техни варианти. Български език, XXXVI/1–2, София, 1986, 108–111.

Произход на новобългарските винителни и общи падежни форми за ж.р. ед.ч. нѐя, нѐйа, нѐйе и на техни варианти. Език и литература, XLII/1, София, 1987, 105–109.

1986

(съавтор) БЪЛГАРСКИ ЕТИМОЛОГИЧЕН РЕЧНИК. Т. III (крес1–мѝнго1). Ред. В. И. Георгиев. София, Издателство на БАН, 1986, 60–124 (от крът1 до куля̀ша), 260–288 (от л1 до ла̀йца), 487–550 (от лудѐя до лу̀йца).

Произход на три диалектни думи. Език и литература, XLI/4, София, 1986, 87–89.

Quelques mots bulgares dialectaux rares d’origine albanaise. Балканско езикознание, XXIX/1, София, 1986, 67–69.
1985

Quelques mots bulgares d’origine roumaine. Балканско езикознание, XXVIII/3, София, 1985, 49–52.
1984

Quelques mots bulgares d’origine turque. Балканско езикознание, XXVII/1, София, 1984, 53–56.
1983

Произход на глагола та̀ча. Български език, XXXIII/4, София, 1983, 315–318.
1982

Аористната основа (ἐ)λαχ- на новогръцкия глагол λαχαίνω в български диалектни думи. Български език, XXXII/6, София, 1982, 508–511.

1981

Две турски заемки в българския език: келту̀вам, килту̀вам; конлу̀к. Philologia/ Филология, 8–9, София, 1981, 127.

1980

Kу̀да ’коледарска чета; група хора; дружина; дружина работници; ято птици’, ку̀дя ’целувам’, ку̀дз ’закрилям’ (Етимологични бележки). Български език, XXX/4, София, 1980, 364–365.

Три заемки от турски в българския език. Philologia/Филология, 7, София, 1980, 65–67. Un cuvînt bulgăresc de origine romanească: i>ка̀чур (ка̀чор, ка̀чура). Limba română, XXXIX/1, Bucureşti, 1980, 35–37.
1979

(съавтор) БЪЛГАРСКИ ЕТИМОЛОГИЧЕН РЕЧНИК. Т. II (и–крепя̀). Ред. В. И. Георгиев. София, Издателство на БАН, 1979, 221–312 (от капладѝсвам до квя̀ту), 365–409 (от ким1 до кѝяк), 699–712 (от краб до крак).
1973

Българските диалектни думи излачу̀дим, йòря, йòтульке. Български език, XXIII/5, София, 1973, 404–405.

За него

Селимски, Людвиг. Тодор Атанасов Тодоров на шейсет години. Съпоставително езикознание, XIX/1, София, 1994, 124–126.

Селимски, Людвиг. Библиография на трудовете на Тодор Атанасов Тодоров. Съпоставително езикознание, XIX/1, София, 1994, 126–130.

Кънчев, Иван. Ст.н.с. I ст. д-р Тодор Тодоров на шестдесет години. Български език, XLV/1–2, София, 1995, 184–185.

Куцаров, Иван. Славяните и славянската филология. Пловдив, 2002, 184–185, 112, 402, 424, 428, 693, 748, 797.

Дейкова, Христина. Ст.н.с. I ст. дфн Тодор Атанасов Тодоров на 70 години. Български език, LI/4, София, 2004, 115–121.

Дейкова, Христина. Библиография на трудовете на Тодор Атанасов Тодоров. Съпоставително езикознание, XXX/2, София, 2005, 164–170.