Часът по български език – час по самостоятелно мислене
|
|
|
|
На 5 ноември десет млади учени от Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ проведоха нетрадиционни часове по български език с учениците от първи до седми клас на СОУ „Иван Вазов“ в гр. Сопот по покана на училището. „Часовете по самостоятелно мислене“ са част от кампанията на Института за български език „Написаното остава. Пиши правилно!“.
Младите учени от Института за български език споделят схващането, че във времето на бурно развитие на информационните и комуникационните технологии при обучението в училище трябва да се прилагат нови изследователски практики, които, от една страна, ще направят обучението привлекателно, а от друга страна, ще помагат на учениците да анализират и изследват, ще стимулират самостоятелната им работа и мислене. Това е в синхрон с предложението от 2014 година на Българската академия на науките за въвеждане на изследователския подход в образованието, който е добре разпространен във високоразвитите страни и вече се прилага от учени от Института по математика и информатика на БАН по няколко международни проекта.
В нетрадиционните уроци по български език взеха участие над 250 деца, разделени в три групи – една с ученици от първи до четвърти клас и две с ученици от пети до седми клас.
Един от акцентите при срещата с учениците от СОУ „Иван Вазов“ гр. Сопот бе децата да се запознаят отблизо с диалектното многообразие на българския език и едновременно с това да преоткрият единния произход на всички български териториални говори (в началния курс чрез запознаване с диалектните думи в кратка приказка, а в средния курс чрез представяне на дигиталната говореща „Карта на диалектната делитба на българския език“, разработена в Института).
Занимателни езикови задачи с разнообразен сюжет от различни области – правопис, значение и употреба на думите и изразите (фразеологизми), отношения между думите – синонимия, антонимия, паронимия, бяха представени във викторина, в която при по-големите ученици се състезаваха по два отбора, а при по-малките – три отбора. Проведоха се и игри с публиката, включващи отгатване на гатанки и посочване на книжовните съответствия на диалектни думи. Аудиторията имаше възможност да отговаря и на въпросите, на които отборите не бяха дали верни отговори. При повечето въпроси отборите и публиката бяха предизвиквани да „откриват“ самостоятелно фактите и взаимовръзките между тях. Отборите можеха да дискутират отговорите си, а всички бяха поощрявани да издигат хипотези и да представят аргументи в подкрепа на една или друга теза.
На отличилите се деца от публиката бяха раздадени награди, а участниците в отборите получиха грамоти за достойното си представяне. Учениците показаха отлични знания, а целта на младите учени – да се затвърди любознателността и да се развият уменията за самостоятелен анализ, беше постигната.
